Продукти:
4 Телешки момици по около 150 г
Малко брашно, сол, черен и червен пипер
Гхи за сотирането
Гъсто редуциран тешки фонд или малко телешки сос по желание
По желание зеленчуков бульон и свежи подправки за варенето
Тесто за 4 порции
101 г пресято пшеничено брашно
20 г ароматно планинско сено от диви билки, ситно нарязано
8,1 грама сол
66 мл вода
5,2 мл зехтин
15 г белтък от едно яйце
сушени или пресеи майорана и мащерка
Начин на приготвяне:
Ако някой е започнал вече да се муси, трябва все пак да знае, че телешките момици са неразделна част от фината кухня. Предлагат се в най-известните ресторанти и са любим специалитет на всики чревоугодник. Доколкото зная, в България не могат дори да се купят, защото изчезват по неведоми пътища още в кланицата.
Съвсем белички и на дъх почти неутрални, със структура и вкус наподобяващи ядки. Става въпрос за тимусната жлеза на млади телета, която изчезва като пораснат.
Може да се приготви по много начини, но всички започват със следната стъпка:
Кипваме или бульон или просто вода с или без подправки по желание.
Пускаме вътре момиците и ги пошираме в леко кипяща вода за 15 минути. След което ги охлаждаме рязко в ледена вода и ги почистваме доколкото можем от ципите. Сега можем да правим с тях каквото си пожелаем. Само не ги хвърляйте, защото не са евтини.
За тази рецепта замесваме първо тестото от посочените продукти. Оставяме го 2 часа под стреч фолио да почине и го разточваме на 2,1 милиметра.
Разбъркваме брашното със солта и подправките, овалваме почистените момици в него и ги запържваме до приятно червено. Намазваме ги с телешкото сосче и ги увиваме с разточеното тесто така, че да заприлича на хлебче.
Печем индиректно на 180°С по мъжки на грила или просто във фурната цели 18 минути. Ако все още не е запечено, променяме просто времето в рецептата и печем до коричка.
Готово.
Сервираме с телешки, трюфелов или с друг сос според джоба и желанието. Със сотирани сърца на артишок или задушени зеленчуци според сезона. Важното е да изглежда вкусно, останалото ще пасне.
Внимание!
Хлебчето се отваря след сервирането на масата, за да се насладим на аромата от билки при разрязването му. Вдъхва се дълбого и после се ахка. А гостите се предупреждават да не пасат сеното. Само мръвката е за ядене!
Да ви е сладко.
С толкова точна рецепта не може много да се обърка.
PS
Има и група за мръвки:
https://www.facebook.com/groups/mesomesomeso
Няма коментари:
Публикуване на коментар