Продукти:
1/2 малка глава лук
100 мл прясна (течна) сметана
300 мл рибен фонд
2 шушулки ванилия
зехтин
сол, черен пипер
нишесте за сгъстяване
4 малки писийки
2-3 с.л. брашно
Начин на приготвяне:
Всъщност на това място и заглавието би стигнало, но ще взема да обясня за да няма после недоразбрани.
Първо приготвяме сосчето като нарязваме почти фино лука и го запържваме в 2 с.л. зехтин до прозрачно. Прибавяме сметаната, рибния фонд, изстърганата вътрешност на ванилените шушулки, а накрая за по-убедително дори тях самите.
Варим цялото това противоречие 10-тина минутки, вадим шушулките, сгъстяваме с нишестето, подправяме с малко сол и черен пипер, и пасираме накрая електрически всичко на пяна.
Плоските рибки подсушени, осолени и оваляни леко в брашно пържим по 3-4 минутки от всяка страна до червено, след което ги сервираме с вкусното сосче още горещи като използваме варен ориз за посредник.
Ами това е.
На рискувалите да ни е сладко!
PS.
Какво е рибен фонд?
Думата "Fond" идва от френския език и означава "основа", а ако някой има желание да погледне още назад във времето ще намери същото значение и в латинското "fundus ".
В готварството "фонда" е течност която се получава при пържене, задушаване или варене на зеленчуци, риба, месо, дивеч, плодове и др. и се използва като основа за приготвяне на супи и най-вече за сосове. Един вид концентриран бульон с много интензивен вкус, без който е немислима световната съвременна кухня.
Може да се купи като например тук, но поради цената е далеч по изгодно да се направи в къщи при наличието на продукти.
Като малък пример ще ви напиша само рецептата за 2 л рибен фонд:
1,8 кг кости, перки и глави от нетлъсти риби с бяло месо и за предпочитане морски
1 глава лук и и един праз
2 стъбла на целина
1/2 глава копър (фенхел или Foeniculum)
1 с.л. масло
6 зърна черен пипер
1 скилидка чесън, както зелени подправки като магданоз, дафинов лист, мащерка и др.
250мл бяло вино, лимонов сок и сол
2 л вода
Зеленчуците се запържват в голяма тенжера. Прибавя се предварително накиснатата риба както и чесъна, и пипера. Гаси се с виното и се залива с водата.
Оставя се на слаб огън да кипне и се вари максимално 30 минути защото после започва да се сгъстява и неприятно да лепне. При варенето се отстранява пяната, а накрая се овкусява с лимона и сол.
Прецежда се фино през тензух, кипва се бързо отново и се затваря веднага в буркани.
На хладно съхраняван е фода една седмица годен.
При кафявите фондове като например телешкия, костите се загарят като се размиват с вода същевременно, но няма да се впускам в още подробности защото няма да стигне мястото тук, а и все още не съм и закусвал.
Дано успях мъничко да помогна.
Ако съм отворил случайно още въпроси, ще ви отговоря с удоволствие стига да мога.
Писия с ванилен сос
А сега де ..... ванилия и риба. Защо не? Отново нестандартно и интересно предложение,Драго. Знаеш,че много обичам това!
ОтговорИзтриванеДраго, и аз слагам питанка??
ОтговорИзтриванеКакто казва Йоли - защо не?
Само понятието "рибен фонд" на морското чедо не ми е ясен :)
Поздрави!
Да, Йоли така е. И въпрепики лошата снимка смея да твърдя, че сосчето бе дори повече от сполучливо.
ОтговорИзтриванеПротиворечието на вкусовете е само привидно. Ванилията в действителност добавя един много мек и фин тон, който не бих желал повече да ми липсва.
Дани, бъди спокойна, не само ти се препъна във фонда. Поради множеството запитвания ще добавя и тук за него още мъничко информация.
Благодаря ти! :)
Защо да не опитам !!!
ОтговорИзтриванеИ без това ме обвиняват , че само в мусаката не слагам ванилия.Старото лафче "ръгай чушки в боба" вече звучи : "ръгай ванилия в соса".
Драго , ти си извънземен , нали?
Да Вили, но само малко. :)
ОтговорИзтриванеНеобичайната комбинация, много ме изненада!
ОтговорИзтриванеНо пък кой в крайна сметка казва какво е обичайно, нали? За някой японец може да е едно, а за мен нещо съвършенно различно, така че "Да живеят експериментите!" и ще взема да го опитам това ванилово сосче.
Драго, да ти кажа, че описанието на процеса на готвене винаги ме кара да се усмихвам, имаш неподражаем стил :))
Обичайното е стандартно, а то пък е заобиколено с незнание. Защо да не погледнем за малко зад хоризонта? Понякога любопитството се възнаграждава стократно и, ако не всеки път с вкус то винаги можеш да щракнеш поне еднo хубаво фото. ;)
ОтговорИзтриванеБлагодаря за усмивките Lety! :)
Пак заповядай!