Телешки момици в тесто от планинско сено

 

 

Продукти:

4 Телешки момици по около 150 г

Малко брашно, сол, черен и червен пипер

Гхи за сотирането

Гъсто редуциран тешки фонд или малко телешки сос по желание

По желание зеленчуков бульон и свежи подправки за варенето

Тесто за 4 порции

101 г пресято пшеничено брашно

20 г ароматно планинско сено от диви билки, ситно нарязано

8,1 грама сол

66 мл вода

5,2 мл зехтин

15 г белтък от едно яйце

сушени или пресеи майорана и мащерка

 

 

Начин на приготвяне:

Ако някой е започнал вече да се муси, трябва все пак да знае, че телешките момици са неразделна част от фината кухня. Предлагат се в най-известните ресторанти и са любим специалитет на всики чревоугодник. Доколкото зная, в България не могат дори да се купят, защото изчезват по неведоми пътища още в кланицата.

Съвсем белички и на дъх почти неутрални, със структура и вкус наподобяващи ядки. Става въпрос за тимусната жлеза на млади телета, която изчезва като пораснат.

Може да се приготви по много начини, но всички започват със следната стъпка:

Кипваме или бульон или просто вода с или без подправки по желание.

Пускаме вътре момиците и ги пошираме в леко кипяща вода за 15 минути. След което ги охлаждаме рязко в ледена вода и ги почистваме доколкото можем от ципите. Сега можем да правим с тях каквото си пожелаем. Само не ги хвърляйте, защото не са евтини.

За тази рецепта замесваме първо тестото от посочените продукти. Оставяме го 2 часа под стреч фолио да почине и го разточваме на 2,1 милиметра.

Разбъркваме брашното със солта и подправките, овалваме почистените момици в него и ги запържваме до приятно червено. Намазваме ги с телешкото сосче и ги увиваме с разточеното тесто така, че да заприлича на хлебче.

Печем индиректно на 180°С по мъжки на грила или просто във фурната цели 18 минути. Ако все още не е запечено, променяме просто времето в рецептата и печем до коричка.

Готово.

 

Сервираме с телешки, трюфелов или с друг сос според джоба и желанието. Със сотирани сърца на артишок или задушени зеленчуци според сезона. Важното е да изглежда вкусно, останалото ще пасне.

Внимание!

Хлебчето се отваря след сервирането на масата, за да се насладим на аромата от билки при разрязването му. Вдъхва се дълбого и после се ахка. А гостите се предупреждават да не пасат сеното. Само мръвката е за ядене!

Да ви е сладко.

С толкова точна рецепта не може много да се обърка.

 

PS

Има и група за мръвки:

https://www.facebook.com/groups/mesomesomeso