Начин на приготвяне:
Много отдавна вече се каня да ви покажа тази оригинална, типично северняшка рецепта и тъй като от преди няколко дни си имам истински български чушкопек, не ми стои вече нищо на пътя.
Разбира се за целта едно огнище покрито с ламарина е далеч по-автентично и все още за предпочитане, но като затворим и този път едното око ще преживеем някак си и този компромис.
И така, печем вече. Пърлим чушките, доматите и чушлето, а който иска повече да подсмърча може да си го направи и по-люто. Захлупваме всичко в дълбок съд за да се задуши и се захващаме през това време с пернатото.
Пиленцето трябва да е обезателно ровещо. Т.е. да е от тази порода, които си ровят сами на бунището червейчета, а не кълват диоксин на готово в кафези. Който си няма такова така както мене, се лишава поне от половината вкус, който трябва да бъде.
В края на краищата нарязваме това, което имаме на малки удобни парченца и го пържим в една тенжера до златистото хрупкаво.
Сега счукваме чесъна заедно с една лъжичка сол и мъничко олио в една от онези пръстени големи паници които всеки все още помни, ако е имал някога баба.
Обелваме чушките, късаме ги на ленти и счукваме и тях вътре грубо. Същото сполетява доматите. Нарязваме и прибавяме магданоза, солим на вкус и разбъркваме всичко старателно. Ако е пуснало много вода оцеждаме първо, а след това слагаме вътре и мръвките.
Ами това е, май сме готови. Една важна подробност е, че трябва да постои поне 30 мин. за да си поеме от аромата. Освен това се хапва задължително с топъл бял хляб и се топи обезателно от паницата с пръсти.
Да ни е сладко!
PS.
Вместо печените домати, можете да спретнете и едно доматено сосче. Така също много е вкусно и ако не искате да развалите свежия вкус не пържете никога чесъна вътре.


















